Стотици пловдивчани почетоха Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България тази сутрин. Хора на всякакви възрасти се събраха пред паметника на поета-революционер, за да се поклонят пред подвига и саможертвата му.
Директорът на Драматичен театър- Пловдив Кръстю Кръстев смълча всички със словото си:
“ В пантеона на България светят със златни букви думите написани от Христо Ботев до съпругата му Венета: „Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“. Обръщам се към вас за секунда да размислим върху съдържанието на тези думи и до кого е това послание- само до любимата жена или до всички нас днес и сега.
После родината е всичко останало, ни казва онзи, чийто поглед не издържаме, чийто думи са въглени, които ни парят и изгарят.
В този ден, когато слънцето на историята е спряло и сърдито пече, ние трябва да се изправим срещу този въпрос- как така всичко се измени и всичко стана по-важно от родната ни земя?
Как така престанахме да говорим за родината като за свещен дълг на всеки осъзнат българин? Как така престанахме да мислим за нея като смисъл и цел на живота ни?
Как така да си родолюбец се превърна в повод за насмешка и кисели физиономии?
Как така не само престанахме да използваме думата родина, но и започнахме да се срамуваме от нея, сякаш произнасяме нещо неприлично?
Как така не само престанахме да обичаме родината си, но и започнахме да я мразим изобретателно, с наслаждение, с упоение?
Как така състезанието да се окичи всичко родно с отрицание стана доходно и модно?
Как така да се пренаписва историята, да се разрушават пиедестали, да се забравят герои, да се внушава родов нихилизъм, стана цел на учебници и всякакъв вид литература?
Как стигнахме до там, че започнахме в несвяст да противопоставяме понятието Европа на думата България?
Не разбираме ли, че понятието родина е тежестта в основата на националния ни кораб. Че само тази тежест ни удържа живи в бясното световно човешко море.
Дами и господа, на този ден не ни е нужна никаква патетика. Нищо гръмогласно няма да ни свърши работа. На този ден всеки от нас трябва да се изправи пред въпроса „После родината ли обичам всичко друго?“. И нека всеки от нас да си отговори честно, смирено и мълчаливо, пред погледа на този, който наистина не умира!“.
Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!